Грешах и грешах,направих много грешки,големи грешки.Всеки път казвах,за последно е,но не беше,всеки път се повличам все по на дълбоко,там от където измъкване няма.Товарът е голям тежи ,а няма кой да го махне от мен,понякога се отърсвам като кутре излязло от водата ,но все още ненаучило се да се изчиства добре.Повдигам главата и се затичвам,но след много малко ,разбирам миналото си е с мен тежеста ме натиска.Мисля...дали ако замина някъде далече наистина далече,може би наистина все някога ще успея да се оттърся от "товара"Миналото ,това е нещо което имаме,нещо което ни преследва......