Постинг
03.03.2010 22:30 -
Бедноста на душата ни
Живея в свят на хронична неудоволетвореност,защото хората които са в живота ми не отговарят на моите изисквания.Или не могат ,а понякога и се уморяват да се борят да са "савършени" и напускат.Някак си оценките на нашите приятели никога не са достатъчно добри.Обръщаме все повече внимание на това което не са постигнали забравяйки това което са.Връзките ни се превръщат в арени,защото нашите кипартньори постоянно ни "разчароват".Слабостите се преувеличават силните страни се забравят.Очакваме все повече от нашия принц и пепеляшка забравяйки какво е било по време на ухажването.Винаги съществува едно друго"нещо"което нямаме !Нашате бедност според думите на Платон е"увеличаване на нашата алчност.Каквато и да е нашата игра,постоянно ще губим,ако държим да спечелим.Стремим се да ни повишат,да ни забележат отиваме първи и си тръгваме последни ,жертваме всичко и всички за да имаме нещо което нямаме.Наказваме телата си семействата си приятелите си,за да постигнем ново ниво на победа.Един ден този неумолим апетит може да разбие всичко.Но...един ден идва буря,нашият "кораб" се накланя опасно идва време да преусмислим нещата на които държим.Част от нашия товар са негативни неща,от които не можем да се освободим,отвратителни пороци,задълбочаващ се дълг,растяща мания за пари.Списъкът е безкраен всеки си знае воденичните камъни които го дърпат надолу.Но питам аз НУЖНО ЛИ Е? Трябва ли да стане непроменимото за да се събудим да разстърсим глава и да си кажем..Хей ти си човек личност не си вързан за този свят ,нещата идват и и отиват.Къде са ни приятелите къде са спокойните уикенди пикници къде са разходките в парка,къде са нашите родители вечно бързащи и уморени за "да ни осигурят нашият живот"а не чувайки викът ни ,че ние искаме тях, искаме присъствието любовта им а не парите им.Искаме нов живот,живот изпълнен с обич,доброта и непреходни отношения.Чувствата били преходни, не бих казал,всеки копнее да бъде обичан и обгръщан с любов без условности и ограничения.
Корабът няма значение само хората в него са важни.
Корабът няма значение само хората в него са важни.
Нашата бедност според думите на Платон е"увеличаване на нашата алчност."
А може би просто със всеки изминал ден забелязваш как "съкровищата" ти намаляват, приятелите се женят и не им е до теб, децата растат и също отлитат, мъжът/жената се променя и също търси свой път, без теб... Бедността и богатството са в това какво е останало в сърцето от контакта ти с всички ценни хора с които животът ти те е събрал и разделил по една или друга причина.
цитирайА може би просто със всеки изминал ден забелязваш как "съкровищата" ти намаляват, приятелите се женят и не им е до теб, децата растат и също отлитат, мъжът/жената се променя и също търси свой път, без теб... Бедността и богатството са в това какво е останало в сърцето от контакта ти с всички ценни хора с които животът ти те е събрал и разделил по една или друга причина.
2.
loran -
;(
13.03.2010 11:18
13.03.2010 11:18
Taka e ,ujasno masovo iavlenie
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.