Летим и търсим нежни крехки цветенца,но когато ги открием все едно че не сме ги търсили,летим си наоколо и гравитираме просто така поддържайки играта.
Болката е голяма и нестихваща,загубата е непростима и невъзвращаема,напред е само тъмнината.;

Обичам те и ще ти го казвам макар че станах за подигравка в твоите очи.Обичам лицето ти,обичам усмивката ти сърцето ми се свива когато те боли и си тъжна независимо от причината,обичам ръцете ти които са по нежни от росата обичам твоята преданост и всеотдайност.Обичам те такава каквато си ,готина, весела,свежа .
Трудно ми е да приема че няма да мога да съм до теб в твоите най трудни моменти когато имаш нужда от приятел до теб .
Мразя се за това че изпуснах щастието на живота ми толкова време те чаках а не можах да те задържа,мразя живота си че ме е направил неподходящ за теб мразя това че не мога да споделям да съм открит,мразя нервите си.Обичам когато ме докосваш когато ме гушшкаш като нежно котенце.Боли ме сърцето ми се разскъсва не намирам смисъл в нищо запълвам си времето с безмислени работи,но сърцето остава празно не може да се изпълни с радост не трепка когато се прибирам защото теб те няма .
Мило безкрайно съжалявам.
Черна пелена се спуска пред мен не виждам къде отивам и дали ще се върна не знам защо да св връщам,моят дом е празен теб те няма скъпичко няма те до мен къде си,как да те намеря.Викам но не те чувам ти си далече от мен студена безразлична към болката ми ,теб не те боли ти си освободена от товара си и лека и безгрижна като пеперуда пърхаш наоколо.Протягам ръце тичам след теб и не виждам как пред мен има пропаст  тъмна и дълбока като болката в душата ми а на дъното има множество тръни които разкъсват плътта ми.Опитавам се да се освободя ,но колкото повече се дърпам те повече се забиват.

Поглеждам с надежда към пеперудата която лети високо над мен,но тя е безгрижна и пърха леко с криле сякаш се издига от теченията образувани от изпарената и любов.Освободена тя лети и не се спира докато се изгуби в хоризонта, а пред мен остава само непрогледен мрак .
Тъжно е непростимо е  когато намериш нещо ценно ,да не направиш всичко пряко силите си да остане това .Летим и търсим цветя за прашец и почивка а когато намерим тези нежни цветя забравяме какво сме търсили,гледайки напред а не в това което сме открили.
И ... цветето без нашите грижи...залинява и загива и чак тогава ние се стряскаме и правим всякакви опити за неговото спасяване,но безуспешно,боли ..много и продължително и казват ,колкото повече си получил повече боли.

 

Колкото повече си получил, толкова по-боли!!!

изпълнени с дълбока болка..., но ако любовта ти е отлетяла с пеперудката, то тя ще се върне за теб и тогава ще полетите с крилете на истинската любов...