Имало една жена на която  дали една градина. Тя се грижила добре за нея подрязвала,торяла,виждала как от семенце става дърво и дава плод грижела се за болните пръскала ги поливала ги направила си хубав двор оградила с камъни сложила стари стомни направила кът за стоене да се наслаждава на красотата,но минало време и тя започнала да се заглежда в градината на съседката започнала да завижда че тя имала ръстения които са по хубави от нейните, след време тази жена забравила за своята градинка и умът и бил все във чуждата ,докато един ден се огледала и какво да види на мястото на хубавата градинка имало бурени и трънаци,тя се борила, борила,тръните късали дрехите и най накрая се отказала.Казала си ще си намеря по хубава градинка и си тръгнала.Тази жена и досега си търси градинката.